ИНТРОДУКЦИЯ | ИСТОРИЯ | Църква ''св. Богородица Петричка'' | ЗА КОНТАКТИ

Крепост

Нещото което прави най-силно впечатление в строежа на самата крепост, това е нейната компакност. Смайващо е че малкото място на върха на чуката, върху която е стоена крепостта е застроеана оптимално и всичко е наредено с забележителна архитектурна пестеливост и прагматичност.Характерно за крепостта е, че нейните зидове не представляват затворена укрепителна система, а се намират само там, където природните дадености не са достатъчни за да служат като естествено укрепително съоражение.

Част от крепостна постройка.

Съдейки по разположението на разрушените зидове, може да се направи заключението, че крепостта се е състояла от две части - горна или още наричана централна, която е най-непсристъпната, защото се намира в най-горния край на крепостта и е с една площ от 10 - 12 декара - същинското укрепление на твърдината, където се е намирала главната кула. Тя е била мощна четириъгълна постройка, направена от необработени камъни, споени с бял хороса, разположена в най-високата и най-западната част на върха. Другата част е била така наречената външна част. В нея не се забелязват останки от някакви сгради, но най-вероятно тук са се намирали стопански сгради и казарми, които били отделени от същинската крепост с допълнителна стена. Старите крепостни зидове в по-голямата си част са напълно или полуразрушени, но тук-там има и някой запазани части с височина от 0,5 до 6 м и дебелина от 1,3 до 1,6 м. Тази разлика в височината и дебелината на крепостните стени е била в зависимост от опастността за проникване. Тези зидове, както и зидовете на вътрешната кула са от ломен камък, донасяни от съседните околности или къртени от самата чука, зидан с бял, средно твърд хоросан. В тях личат дупки от гредите на дървените скелета, с които майсторите са си служили при зидането. Освен това личат линиите кито отделят старите крепостни зидове от реставрираните в последнствие.

Така се добива една по-реална престава за състоянието на автентичните крепостни зидове и за това как са изглеждали самите постройки в крепостта. Не се знае точно как е бил направен външният вход на крепостта, но затова пък вътрешният вход личи много добре - изсечен в скалата на височина 2,5 до 3 м, в широчина 2,3 м. Следите от един необичайно дебел зид (3,2 м), запазен и до днес в източният ъгъл на крепостта, подсказват, че на това място навярно е имало наблюдателна кула. Откъм стръмните и непревземаеми височини от към североисточната част на крепостта не е имало каменни зидове поради факта, че те били естествено укрепени заради големия скален наклон. Там е имало само една дървена ограда, както за това свидетелствува летописеца на четвъртия кръстоносен поход Жофруа дьо Виладруен. Освен останките от вътрешната кула на чуката, добре запазен е и водоемът на крепостта. Той представлява четириъгълно помещение, разположено в горната част на крепостта, недалеч от вътрешната кула, с размери 4,5 м дължина широчина 3,2 м и височина около 5 метра, закрито отгоре с полукръгъл каменен свод. Този водоем не е бил единствен: до него има по-малък, покрит отчасти с дървени греди, встрани от който се забелязват следи от зидан водопровод. Водите във водоемите се събирали от дъжда, като за тази цел покривите са устроени по специален начин и със специални средства - керемиди, волски кожи, дървени улуци, корите и т.н., а стените на самите водоеми са облицовани с керамични парчета. На около 8 метра на юг от църквата личат следите на подпорен зид, най-вероятно на двор, в който се е влизало през един вход, широк около 2,5 м. В зида, наляво от този вход, личи една четвъртита дупка с размери 30/18 см от лоста, който е подпирал вратата на входа.

От съораженията на крепостта сега са останали само следи от градежа на четириъгълна кула и цистерна за вода. Севрерозападно от крепостта е било средновековното село ''Петрич'' съществувало XI-XIVв. Една единствена пътека е отивала за крепостта, изсечена в канарите откъм южната страна, но тя е могла всякога да се превърне от пътека в капан, защото е минавала под самите зидове, изложена на засипване от камъни, обстрелване и заливане с гореща смола. Храстите, които виждаме сега по стръмнините, са били изсечени, за да не служат за прикритие на враговете. По-голямата част от камъните в подножието на калето били горе, на стените, приготвени за търкаляне срещу настъпващите отдолу врагове. Втора наблюдателна кула откъм изток е стърчала надвесена над стометровата пропаст откъм реката и държала под око източния кръгозор. Встрани от тази кула по первазите на северозападния ръб на чуката дървеният парапет е предпазвал стражите от падане.

Изглед от крепостна бойница към града

В сегашният си вид крепостта е типично средновековна. Вътрешната крепостна стена оределя централната и най-укрепена част - така наречената ''цитадела''. От 1970 година са започнати цялостни и последователни проучвания и консервация в тази част на крепостта, коио са завършени през 1985г., в чест на 800-годишнината от възстанието на братята Асен и Петър. Между двете крепостни стени са разположени стопански и други сгради.