Асенова крепост: История

ИНТРОДУКЦИЯ | КРЕПОСТ | Църква ”света Богородица Петричка" | ЗА КОНТАКТИ

История

Крепостта се намира на 2 км южно от Асеновград, върху зъберите на скален зъбер в края на билото Белочерковишкия рид на Чернатица. Тя е кацнала върху една варовикова чука, на левия бряг на река Чая, точно на това място, където проломът на реката се стеснява изведнъж в почти отвесни скалисти брегове.
Чуката се извисява на 130м от нивото на града, на около 100м над нивото на реката и на около 30м от пътя Станимака-Бачковски манастир, който е минавал в подножието на крепостта и е бил изключително зависим от нея.

Стълбите в крепостта

Склоновете на описаната чука на запад от черквата са не само отвесни но дори надвесени над реката, което ги прави абсолютно недостъпни. Стръмни, на места отвесни са и склоновете откъм севре, юг, и запад, тук-там може би нарочно изсечени и хубаво загладени, за да станат още-по мъчни за изкачване и за превземане. Най-достъпна е височината само от югозападния и край и от тази именно страна е направена в скалата пътека за ездачи и пешаци, широка около 2 метра през която се е влизало в крепостта и се е отивало до черквата.
Според археологически данни крепостта датира от втората половина на IXв. Из самата крепост са намирани монети от времето на император Теофил (829-842).
Построена е част от природопската верига крепости, защитаващи северните византийски територии от нашествията на славяните и прабългарите и пазеща важният път, минавал покрай нея, който водил към Беломорието. Мнозина византийски, наши и чуждестранни автори са описвали мощта на тази често сменяща господарите си твърдина. Освен останалите източници за нея съобщават и аналите на III кръстоносен поход (1187-1189г.), а също и по времето на IX кръстоносен поход (1202-1204г.). От 1207г. крепостта е в земите на деспота Алекси Слав. След Клокотнишката битка през 1230г. крепостта преминава в пределите на Българската държава. Иван Асен възстановява и доукрепява крепостта в периода 1230-1231г. , за което свидетелствува и неговия надпис.

За последен път Константин Костенечки споменава нейното име през 1410 година, когато един от синовете на султан Баязит се укрива в крепостта в борба за власт със своя брат.
Писмените сведения сочат, че в началото на XVIIIв. църквата е запазена и в нея се извършват богослужения на големи празници. В 1706 г. Пол Люкас, чиито пътепис ще използваме на много места, отбелязва, че крепостта е в развалини, но църквата е хубава и е ''посветена на светата Дева и свети Георги''. Може би това е една от причините литийното шествие да се прави с иконата на свети Георги от едноименната църква при Метоха. В своя пътепис от 1720г. йерусалимският патриарх Хрисан Нотарас посочва, че на празника Успение Богородично при храма, който се наира на крепостта се прави панаир.
Относно името на крепостната църква може да се каже, че едно откритие през 1911 година докрай изяснява този факт. Тогава бива намерен един надпис върху колона в крепостната църква, където се казва: ''Света Богородица Петричка с иждивения и труда и ръката на грешния и нещастен йеромонах Константин . . .''.

Църквата ''Света Богородица Петричка''.

Щом църквата е носила името Петричка, то значи и крепостта е носила същото име и е крепостта, т.е. това е това е същата крепост, в чието землище Бакуриани съградил манастира, а самата нея подарил.. Доказателство в този смисъл е и съвременното наименование на местността западно от Бачковския манастир - ''Петрич'', както се нарича тя в един протокол от 30 август 1891г., за границите на общинската гора. Това име се споменава и от поп Константин в неговото ''описание на пловдивската епархия'', където изришно се казва, че крепостта над Станимака, както и близкото до нея село са се наричали ''Петрич''.
В корена на думата ''Петрич'' лежи гръцкото съществително ''петрос'' (скала, камък), което идва от скалистия терен както на цялата местност, тъй и на възвишението, където се намира храма.
Не е изключено легендата '"Рождествени видения'' да е била много популярна тук. Тя се определя от Апостолидис като гръцка, а информаторите са българи, но те живеят в Бахча махала, която е в съседство с гръцката махала. Като се има в предвид и голямото влияние, което оказват върху цялостния живот тук местните гърци, още веднъж имаме основание да смятаме, че легендата е една заемка от тях. Още повече, че именно гърците са организаторите на по-строто литийно шествиеот Метоха до крепостта.

Изглед към крепостта от северозапад

Обявена е за паметник на културата от национално значение. Тя е един от 100 -те национални обекта. Печатът се намира при екскурзовода. Относно името на крепостната църква може да се каже, че едно откритие през 1911 година докрай изяснява този факт. Тогава бива намерен един надпис върху колона в църквата, където се казва: ''Света Богородица Петричка с иждивения и труда и ръката на грешния и нещастен йеромонах Константин . . .''. Щом църквата е носила името Петричка, то значи и крепостта е носила същото име и е това е същата крепост, в чието землище Бакуриани съградил манастира, а самата нея подарил.
Тук ще предложа една много интересна статия от известната специалистка по етнография Ганка Маринова. В един неин интересен труд за литийните шествия в Асеновград намираме нещо доста интересно.

Става дума за една стара легенда за крепостния храм. Ганка Маринова разказва за литийното шествие до крепостта, цитирайки книгата на гръцкия проф. К. М. Апостолидис ''Кратка история на Станимака от древност до наши дни'', издадена през 1929г., на гръцки език в Атина. Легендата е определена от автора като гръцка и е под название '"Рождествени видения''. Публикувана е през 1899г. от него в излизащия тогава в Пловдив гръцки вестник ''Идисис то Ему'' (Новини от Хемус) и в нея се разказва следното: ''До началото на миналия век всяка Бъдни вечер след полунощ църквата в крепостта, придобивайки предишният си вид, се осветявала блестящо от мистериозни светлини. Камбаната последователно биела, чувало се хармонично пеене на псалти от храмаи по цялата околност миришело на тамян. Някой си станимаклия, слизайки от манастира Петрицос, за да избегне снежната буря, която го заварила по пътя се скрил под крепостта, съвсем случайно станал свидетел на всичко, за което се говори. Изненадан от това, което ставало, приближил се до черквата и я видял с цялото си величие, пълна с благочестиви християни, облечени с дрехи от други времена и чул църковната служба, която била изпълнена от един свещеник, както и един псалт. Когато обикаляли Кръста(Светая Светих), чул свещеника да споменава императора и цялата дворцова свита, патриарха и генерал Вриенос с цялото му семейство. След преминаването на кръста литургията била изпълнена много бързо и след като свещеника прочел всички молитвии рекъл ''Амин'', моментално всичко изчезнало и черквата се върнала в предишното си състояние. Тази била последната служба на свещеника Антимос, изпълнявайки наложеното му от Бога посмъртно наказание, за да изкупи греха. Защото когато преди 500 години бил поканен от генерал Вриенос от Станимака далужи на Рождество Христово в крепостната черква, където щели да присъстват всички началници на Родопските крепости, той съкратил службата, за даможе по-бързо да седне на богато устроената от генерала трапеза и след като се наял до насита, умрял от разрив на сърцето, без да има време да се разкае за стореното. И така, след като душата му се изкачила до небесат, Всевишният го наказал, заповядвайки му 5000 години поред в същата черква и във същото време да изпълнява нормално и както трябва светата Рождествена служба, в присъствието на всички онези, които са сторили същият грях по време на службата''.
За времето на провеждането има различие - в легендата е през нощта, а литийните шествия са през деня. Всичко става в полунощ, а на сутринта изчезва.